Всеки човек има  мрачни дни. Някои хора обаче, изпитват постоянно усещане за пустота, безнадежност, безмислие и обреченост.Това са част от симптомите на депресията. Депресията бива различни видове.

Видове депресия

Съществуват различни типове депресия. Често те се отличават един от друг по преобладаващи характеристики, продължителност и тежест на симптомите.

Клинична депресия.По голяма част симптомите при този тип депресия съществуват през целия ден или почти всеки ден. За да се постави диагноза клинична депресия е необходимо симптомите да присъстват повече от 14 дни.Основните типове симптоми са понижено настроение, спад или загубва на удоволствие почти във всички сфери на живота.

По-долу ще изредим още симптоми, при които като допълнение трябва да присъстват поне още  четири симптома.

• Значителна загуба на тегло - увеличаване или намаляване на апетита
• Трудно заспиване или увеличаване желанието за сън
• Прекомерно движение или забавяне на движение, продиктувано от психическото напрежение
• Умора или загуба на енергия
• Прекомерно чувство за вина
• Затруднено мислене, концентрация или взимане на решение
• Мисли за самоубийство и опити за самоубийство

Дистимия.Повече от двугодишно потиснато настроение, придружено с поне от следните два или повече симптома:

• Намаляване или увеличаване на храненето
• Трудно заспиване или завишаване на продължителността на съня
• Слаба енергия и уморяемост
• Ниска самооценка
• Трудна концентрация и вземане на решение
• Чувство на безнадежност

Този тип депресия се описва като по устойчива от предходната, както и симптомите при нея са по-силни и по продължителни.

Маниакална депресия, известна още и като биполярно разстройство. При този тип разстройство  преобладават периоди на мания и депресия.Тези периоди могат да се смеят рязко.При депресивния период наблюдаваме потиснато настроение, докато в маниакалната фаза имаме пред себе си еуфоричен човек, за когото едва ли не всичко е постижимо.Лесно раздразнителен и много упорит в идеите си.Този период може да продължава около седмица.

Трябва да присъстват поне два или три от следните симптоми, за да се диагностицира  маниакална депресия:

• Повишаване на собствена себеоценка, високо самочувствие, себепреценка като важна личност
• Намаляване необходимостта от сън
• Свръхприказливост
• Прелитащи мисли, бързо сменя една тема с друга
• Повишаване на целите - ориентиран към социалния живот, повишаване на сексуалния интерес, прекомерно движение
• Неразумни, рискови дейности - харчене на пари, повече, отколкото може да си позволи,
• рисково секс поведение, неразумни бизнес инвестиции

Симптомите могат да бъдат доста тежки и често се налага хоспитализация на тези пациенти, за да се предотвратят застрашаващи тях и околните действия, като резултат от халюцинации или заблуди.

Други типове депресия

Следродилна депресия.Тя започва до 4 месеца след раждането и симптомите могат да варират по сила и продължителност.

Сезонно афективно разстройство.Това разстройство настъпва през зимата или есента. За да се постави диагноза сезонна депресивно разстройство, трябва да има присъствие в последните две години през посоченото време, като през останалите сезони липсват подобни симптоми.

Разстройство с изявена тревожност.При този тип депресия наблюдаваме завишена тревожност с присъствие на панически атаки, паническо разстройство, социална фобия, агорафобия, посттраваматично стресово разстройство, генерализирана тревожност.

Атипична депресия. Това е подвид на клиничната депресия.Нарича се още дистимия. Този вид депресия се характеризира с подобряване на настроението при определен вид събитие и присъстват два или повече от посочените симптоми:

• Значително увеличение на теглото или апетита
• Увеличаване продължителността на сън
• Тежест в ръцете или краката
• Показване на дългосрочна тенденция на чувствителност към отхвърляне

Хронична депресия. Показва тенденция на присъствие повече от 2 години.

Двойна депресия. Понякога този който изпитва дистимия, показва тенденция и към демонстриране  на по-голям депресивен епизод, повече от 2 седмици, с по-тежка симптоматика от тази при дистимията.

Ендогенна депресия - при този тип причината не е ясно дефинирана.Чувстваш се депресира без видима причина.

Ситуационна депресия или реактивна депресия. За този тип депресия говорим, когато тя е в пряк резултат от дадено събитие, например - загуба на работа, приключване на връзка.

Тази депресия се появява не по-късно от 3 месеца след настъпилото събитие и продължава не повече от 6 месеца от стресиращи изживявания.

Ажитирана депресия.Този тип депресия е в противовес на другите. При нея основния симптом е на възбуда и двигателна активност, за разлика от меланхоличното подтиснато настроение при другите типове депресии.

Психотична депресия. При този тип депресия се наблюдават симптоми на халюцинации, чуване на гласове и различни вярвания.

Меланхолична депресия. Тя е подвид на клиничната депресия. При нея се наблюдава дълъг период на подтиснато настроение, което не се повлиява от настъпило  положително събитие в живота на човек.Също така при нея присъстват 3 или повече симптоми от изредените по-долу:

Потиснатото настроение има една постоянна линия, присъстваща в ежедневието :

Лошото настроение започва от сутринта

Събуждане  2 часа по-рано от нормалното

Движението е бавно, чувства се безсилие

Чувство за вина

Кататонна депресия.Това е подвид на клиничната депресия. При нея са на лице два  или повече от следните симптоми:

• Загуба на волеви движения или нежелание да се реагира адекватно на околната среда
• Прекалено движение, което не е в отговор на околната среда
• Екстремна резистенност към указанията, не желания за разговор
• Странни или неприлични пози, странни маниери и поведение
• Безсмислена повторяемост на движения

Лечението при всички посочени типове депресия е в зависимост от тежестта и интензивността на симптоматиката. Основна група лекарства са антидепресантите. Те се определят от лекар специалист , като различния антидепресант атакува определена симптоматика. Психотерапията съпътства лекарствената терапия. Психотерапията помага на страдащия да намери първопричината за депресията.

Тиреотоксикозата е болестно състояние, причинено от усилена функция на щитовидната жлеза. Заболяването се среща по-често в напредналите страни, сред  хората, които се занимават с интелектуален труд.Жените боледуват 7-8 пъти по-често от мъжете.

Причините, за разстройството на функцията на щитовидната жлеза, са многобройни и не винаги могат да се установят. От значение е наследствено предразположение. Проучванията показват, че белези на усилена функция на щитовидната жлеза сред близките на болните от тиреотоксикоза се установяват по-често, отколкото при останалите хора. Вероятно се предава по наследствен път  и предразположението към заболяването. По-голямата честота на тиреотоксикозата е  сред жените.Тя изявена  по време на климактериума и пубертета. Причината вероятно се крие в нарушената функция на половите жлези. Най-често възникването на заболяването се свързва с някакв сериозен стрес - уплаха, професионален и личностен конфликт, неблагополучия, смърт на близък, продължителна нервна и умствена напрегната работа. Тук важния момент за отбелязване е, че тиреотоксикозата се отключва само при лица предразположени към заболяването. Проява на тиреотоксикоза се наблюдават и при токсичния аденом на щитовидната жлеза, известен като горещ възел. Той представлява туморовидно ограничено разрастване на тъканта на жлезата с оформяне на добре обособен единичен възел (рядко множествен). Причините за появата му са неизвестни. Свръхфункцията на щитовидната жлеза се развива при  продължително  лечение с йод или йодни препарати, както и тиреоидни хормони.

Симптоми

Обикновено тиреотоксикозата започва с нервно- психични оплаквания. Болният става неспокоен, емоционално нестабилен, прекомерно чувствителен, лесно избухва, има упорито безсъние. Често е необосновано активен. Наблюдава се и обилно изпотяване, без видима причина. Като начален симптом е и треперенето на ръцете, а понякога  на цялото тяло. Треперенето е постоянно  и  се засилва при емоционални изживявания. Сърдечната дейност е ускорена. Болният  чувствува  сърцебиене  и  прескачане на сърцето. В някои от случаите се наблюдават неспирни диарии. С течение на времето настъпва измършавяване, отпускане на мускулите, лесна умора, болки по костите. Изгледът на болния от тиреотоксикоза е твърде характерен. Кожата е влажна, мека, топла при допир. Често се наблюдават нарушения в оцветяването - потъмняване на кожата или загуба на пигмент (витилиго ). Ноктите изтъняват, лесно се чупят. Космите опадат, косите оредяват. Своеобразен и характерен е изгледът на лицето. Очите са широко отворени, влажни, блестящи. Болният мига рядко. При голяма част от болните се наблюдава екзофталм - изпъкване на очните ябълки. При  болните се увеличава  щитовидната  жлеза (втора-трета степен). Жлезата е мека, еластична, гладка, не болезнена при опипване, често пулсира.

Разпознаването на тиреотоксикозата бива различно трудно. Леките случаи обикновено дълго време биват лекувани за невроза. Насочващи към тиреотокспкоза са някои специфични прояви - немотивирано ускорена сърдечна дейност, треперене, потене, нервно-психична нестабилност. Съмнението се затвърдява при наличието на изпъкнали очи и опипване на увеличена щитовидна жлеза. Напълно изявените случаи от тиреотоксикоза са толкова характерни, че рядко могат да останат незабелязани от близките на болния.

Лeчение

Лечението на тиреотоксикозата трябва да започне рано, да бъде съобразено с особеностите на болния, и да се адаптира към развитието на заболяването. Важен лечебен момент е режимът на болния. Даже  болните от тиреотоксикоза трябва да бъдат отстранени от тяхната битова среда. Трябва да се премахнат умствените, както и физическите напрежение и конфликтните ситуации. Храната на болния трябва да бъде разнообразна, белтъчините да преобладават - мляко и млечни продукти, яйца, месо, риба, както и достатъчно плодове, и зеленчуци. Важна е доставката на витамини - А, С, В - с храната или със синтетични препарати. Прилагат се още йодни препарати, тиреоактивни средства, както и различни успокояващи средства и транквиланти. Разбира се, всичко това трябва да става под лекарски контрол, защото самолечението може да доведе до атрофия на щитовидната жлеза.

В случаите, когато щитовидната жлеза не се подава на  медикаментозно лечение се прилага хирургическо. Успешната операция може да даде моментален ефект – напълно изчезване на симптомите.